2 Esd 13

1С лед седем дена видях през нощта сън:

2 ето, от морето се подигна вятър, за да раздвижи всичките му вълни.

3 Аз гледах – и ето, излезе силен мъж с небесно воинство, и накъдето и да обръщаше лицето си, за да погледне, всичко, що се виждаше под него, трепереше;

4 и накъдето да отиваше гласът из устата му, разгорещяваха се и се топяха всички, които чуваха гласа му, както се топи восък, кога усети огън.

5 След това видях: ето, събра се безбройно множество люде от четирите небесни ветрове, за да надвият на тоя мъж, който бе се дигнал от морето.

6 Видях, – и ето, той си извая голяма планина и полетя на нея.

7 Аз се мъчих да видя страната или мястото, отдето бе изваяна тая планина, но не можах.

8 След това видях, че всички, които бяха се събрали да го победят, много се уплашиха, но пък се одързостиха да воюват.

9 А той, когато видя, че множеството устремно иде, не дигна ръка, ни копие държеше, нито някакво военно оръжие;

10 но само, както видях, той изпущаше из устата си като че ли огнен лъх и из устните си – като че ли пламенно дишане и от езика си пущаше искри и бури, и всичко това се сля в едно: и огнен лъх, и пламенно дишане, и силна буря.

11 И устремно нападна той това множество, което се бе приготвило да се срази, и изгори всички, тъй че от безбройното множество нищо се не видя, освен прах, и само дъх от дим; видях това и – страх ме обзе.

12 След това видях същия мъж да слиза от планината и да свиква при себе си друго, мирно множество.

13 И мнозина пристъпваха към него, едни с весели лица, други с тъжни, едни бяха свързани, други биваха донасяни, – и аз прималях от голям страх, събудих се и казах:

14 „Ти отначало показа на раба Си тия чудеса и ме намери достоен, да приемеш молитвата ми;

15 покажи ми прочее и значението на тоя сън,

16 защото, както аз разбирам с разума си, тежко на ония, които ще бъдат оставени до ония дни, а още по-тежко на ония, които не са оставени,

17 защото ония, които не са оставени, бяха печални.

18 Сега разбирам, че онова, що е оставено за последните дни, ще срещне тях, както и ония, които са оставени.

19 Затова те се намериха в големи опасности и големи мъчнотии, както показват тия сънища.

20 Но за оногова, който е в опасност, по-лесно е да пренесе това, нежели да премине като облак от тоя свят и да не види онова, което ще стане в последните времена“. Той ми отговори и каза:

21 „ще ти кажа и значението на видението и ще ти открия онова, за което говори.

22 Понеже ти говори за ония, които са оставени, то ето обяснението:

23 който издържи опасността в онова време, той ще се запази, а които паднат в опасност, това са ония, които имат дела и вяра у Всемогъщия.

24 И тъй, знай, че ония, които са оставени, са по-блажени от умрелите.

25 Ето обяснение на видението: понеже ти видя мъж, който се издигаше изсред морето,

26 това е Оня, Когото Всевишният пази дълго време, Който чрез Самия Себе Си ще избави Своето творение и ще ръководи ония, които са оставени.

27 А дето видя, че от устата му излизаше като че ли вятър, огън и буря,

28 и че той не държеше нито копие, нито друго някое военно оръжие, но устремът му порази множеството, което бе дошло да го победи, – то ето обяснението:

29 ето, настъпват дни, когато Всевишният ще начене да избавя ония, които са на земята,

30 и ще направи да се слисат живеещите на земята, –

31 и ще предприемат война едни против други, град против град, област против област, народ против народ, царство против царство.

32 Когато това стане и се явят личбите, които по-преди ти показах, тогава ще се открие Моят Син, Когото ти видя като мъж, който се издига.

33 А когато всички народи чуят гласа Му, всеки от тях ще остави в собствената си земя войната, която водят помежду си,

34 и ще се събере в едно събрание безбройно множество, като че ще иска да отиде и да Го победи.

35 А Той ще застане навръх планина Сион.

36 И Сион ще дойде и ще се покаже на всички приготвен и уреден, както ти видя планина, изваяна без ръце.

37 А Моят Син ще изобличи нечестията, измислени от тия народи, които чрез злите си помисли приближиха бурята и мъките, с които ще почнат да се мъчат,

38 и които са подобни на огън; и Той без труд ще ги изтреби със закона, който е подобен на огън.

39 А дето видя, че Той събира при Себе Си другото, мирното множество,

40 това са десетте колена, които бяха отведени пленници из земята си в дните на цар Осия, когото отведе в плен асирийският цар Салманасар, и ги приведе отвъд реката, и те бяха отведени в друга земя.

41 А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, дето никога не е живял човешки род,

42 за да пазят там законите си, които не спазваха в страната си.

43 През тесни входове те се доближиха до река Ефрат;

44 Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили, докле те преминаваха,

45 защото през тая страна те вървяха дълго, година и половина; тая страна се нарича Арсарет.

46 Те живееха там до последно време. И сега, когато те почнат да пристигат,

47 Всевишният пак ще спре жилите на реката, за да могат те да минат; затова ти видя мирното множество.

48 Но оставените от твоя народ са ония, които се намират вътре в Моите предели,

49 защото, когато начене да изтребва множеството на събраните в едно народи, Той ще защити Своя народ, който ще остане.

50 И тогава ще им покаже много чудеса“.

51 Аз казах: „Господи Владико! обясни ми това, защо видях мъж да се издига изсред морето“.

52 И Той ми рече: „както не можеш да издириш и да познаеш онова, що е в морското дълбине, така никой на земята не може да види Моя Син, нито ония, които са с Него, освен през време на деня Му.

53 Ето изтълкуването на съня, който ти видя, и чрез който само ти си тук просветен.

54 Ти си оставил делата си и си се упражнявал в Моя закон – и си го изследвал,

55 понеже си наредил живота мъдро и разумността си нарекъл своя майка.

56 Затова Аз ти показах въздаянията у Всевишния; след три дни ще ти покажа друго и ще ти открия нещо важно и чудно“.

57 Тогава аз тръгнах и излязох на полето, като славех и благодарех много на Всевишния за чудесата, които Той извършваше от време на време,

58 и задето Той управлява настоящето и онова, което ще произлезе през времената, – и там стоях три дни.